43% от българите не са прочели книга през 2024 г.
Над 43% от българите не са прочели нито една книга през 2024 година, а 75% не са посетили библиотека нито един път. Това сочат данните от представителното социологическо проучване " Достъп до просвета ", обхващащо над 1000 души. Те бяха изнесени през днешния ден в " Гьоте институт " - София. Резултатите съобщиха Светлана Ломева, шеф на Асоциация за развиване на София, Диана Андреева-Попйорданова, шеф на Обсерватория по стопанска система на културата, и Янина Танева от " Фабрика за хрумвания ". Днес ще чуете данни, които са първи за България от проучване, което продължава три години, обяви Ломева.
Проучването демонстрира, че 63% не са били на спектакъл нито един път, 56,1% не са влизали в киносалон, а 82,7% не са посетили концерт с класическа музика, опера или балет през 2024-а. През предходната година българинът приблизително е прочел 8-9 книги и това число непрекъснато понижава. През 2022-а броят прочетени книги за средностатистическия ни сънародник е бил сред 9 и 10, означават от екипа на плана.
Сред аргументите за непосещаване на културни събития 40% от респондентите са показали отговор " скъпо е ", 37 на сто са дали отговор, че нямат време, 25,4%, че нямат достъп (например живеят в обитаемо място, в което не се организират такива), 16% са дали отговор, че не харесват културни събития. 13,7% отговарят с " Нямам компания ", а 3,8% са избрали отговора " Друго ".
" За нас е тъжна наслада да представим трендовете, които виждаме в потреблението и присъединяване в просвета “, каза Янина Танева. Тя означи, че проучването се прави към този момент трета година и е под наслов " Индекс право на просвета ", който мери какви са спънките, от какъв темперамент са, тъй че да може да бъдат адресирани.
Диана Андреева-Попйорданова означи, че измежду рекомендациите, които насочат за смяна на тези данни и трендове, е културен паспорт за лица от 6 до 26 години за културни действия. Това са към 1 милион и 300 хиляди души. Сред решенията, които се предлагат, са и транспортни ваучери на хората от дребни обитаеми места, с цел да стигат до градове с културни събития.
" Извън политическите дитирамби на 24 май, проблемите в културата се натрупват в последните години ", заяви Андреева-Попйорданова пред БНР тази заран. Причината за отрицателната наклонност, съгласно нея, се корени в късите ръководства и неналичието на дълготрайна и краткосрочна политика. Към момента за просвета се разпределят 0,53% от Брутният вътрешен продукт, като от години битката е за постигане на 1%, напомни тя.
Предстои още една такава полемика, където ще бъдат показани данните само за София.
Националното представително социологическо проучване " Достъп до просвета " се провежда от " Фабрика за хрумвания " заедно с Обсерватория по стопанска система на културата – в партньорство и с финансовата поддръжка на Асоциация за развиване на София, и е осъществено от социологическа организация " Алфа рисърч ".
Данните от 2023 година бяха една концепция по-оптимистични единствено във връзка с четенето, като множеството индикатори остават сходни. През нея 40% от българите не са отворили книга, 62,6% не са били на спектакъл, а 61% - на кино. Цели 82,5% не са посетили концерт за класическа музика, опера или балет. Единствената културна интензивност, която се е повишила през 2024 година, е визитата на кино с 5% - доста евентуално поради кино лентата " Гунди ".
В паралелно изследване, оповестено обаче от Национален статистически институт през май м.г., се оповестява за незабравим растеж на културния живот. Според данните от него посещенията в театри, кина и музеи бележат растеж сред 15 и 30% през 2023-та спрямо 2022 г.
